Индустрията за производство на фуражи обслужва пазар, който непрекъснато расте пропорционално на нарастването на населението.
Без добавянето на белтъчини (яйчен белтък) необходимите количества животински продукти вече не могат да бъдат постигнати с желаното качество.
Поради това фуражната промишленост използва все повече генетично модифицирани организми (ГМО), най-вече генетично модифициран много скъп соев шрот, чието съдържание на протеини е средно 46%.
Тъй като в Европа не се отглеждат големи количества соя, Бразилия обработва повече от 100 милиона хектара.
По-голямата част от тази земя е бивша тропическа гора.
Поради огромното увеличение на производството големи части от тропическите гори продължават да се изсичат, за да се освободи място за все повече нови площи за отглеждане на соя.
Скъпото генетично модифицирано соево брашно от Южна Америка като храна за животни обаче може да бъде заменено с по-рентабилно произведено (негенетично модифицирано) слънчогледово екстракционно брашно от Европа, наред с други.
Слънчогледово екстракционно брашно
Екстракционният шрот от слънчоглед е възобновяема суровина, която е страничен продукт от производството на слънчогледово масло и досега може да се използва само в ограничена степен в производството на фуражи за животни.
Въпреки високото си съдържание на протеини той може да се добавя към фуражите за животни само в малки количества, тъй като черупките, суровите влакна и скелетните вещества могат да се усвояват само от преживни животни.
Когато екстракционният шрот от слънчоглед се използва като енергиен източник, при изгарянето му се отделят неприемливи емисии на CO2 поради високото съдържание на протеини, които надвишават пределно допустимите стойности.
Днешната последователност на обработка на слънчоглед
Процес HiProSUN
Тук се намесва процесът HiProSUN, който премахва съществуващите пречки и дава възможност за почти пълна използваемост на слънчогледовия шрот за екстракция.
Наличност Екстракционен шрот от слънчоглед
Екстракционният шрот от слънчоглед като суровина се предлага в достатъчни количества на световния пазар.
Основните страни-производителки на слънчоглед (2020 г.) и съответно основни доставчици на екстракционен шрот от слънчоглед са Украйна с 6,7 млн. тона, Русия с 5,4 млн. тона, ЕС с 4,2 млн. тона, Турция с 1,4 млн. тона и Аржентина с 1,3 млн. тона.
Други страни, в които се отглеждат, са САЩ, Казахстан, Сърбия, Молдова, Иран, Египет, Беларус, Босна и Херцеговина, Киргизстан и Азербайджан.
